Край смъртното ложе
И гаснат очите,
и капят сълзите,
и пак аз безмълвно изричам
колко много те обичам.
Угасват очите,
пресъхват сълзите,
ти стенеш в прегръдката тясна,
хапе ме мъката бясно.
Но радвам се сега-
не аз, а ти умря
и едната надежда остана-
че безчувствен ти стана.
Край смъртното ложе
седя аз и може
да плача за тебе сега
и от мъка и аз да умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Цанева Всички права запазени
М/у другото това стихотворение е от преди година-две поне.
