Късно е..
Сърцето вика и изгаря.
Душата бавно умира...
Пепелта от последното чувство
вече догаря и дъхът спира...
Една детска мечта си отива,
забравили за нея всички.
Вълните кротко болката отмиват
и спомена за нея, и сълзите...
Как трудно е, как ме боли!
Че никой не обърна внимание...
Само на копнежа дори,
на невинното детско страдание..
Душата бавно умира...
Пепелта от последното чувство
вече догаря и дъхът спира...
Една детска мечта си отива,
забравили за нея всички.
Вълните кротко болката отмиват
и спомена за нея, и сълзите...
Как трудно е, как ме боли!
Че никой не обърна внимание...
Само на копнежа дори,
на невинното детско страдание..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стойчева Всички права запазени
