19.05.2006 г., 14:46

КЪСНО ПИТАМ...

185 0 24
Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
Защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Не заченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов.
Убихме съдбите си
преди да проходят...
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
И когато е много
късно за път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Още есно прекрасно стихотворение, фолмата е оригинална и подходяща, а посланието - дълбоко и докосващо.
  • Дано не е тогава Веси!
    Много хубав стих!
    Прегръдка!*
  • Веси, стиха ти е прекрасен. Искрен поздрав и от мен.Чета те.
  • И аз като Гергана ще кажа, че за мен е удоволствие да те чета и препрочитам...
  • Има един термин "Никога не е късно да станеш за резил",който на мен никога не ми е харесвал и точно тук бих го заменила с "Никога не е късно да откриеш пътя към истината"
    Поздрав за стиха!