ЛЕТЕН ЩРИХ
Бял орел високо плува<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
като ангел миротворец -
слънце пламнало лудува
във небесния прозорец.
А долу във полето китно
дръвче самотно е израсло,
за славеите кротък пристан -
със нежни вейки се поклаща.
И трепкат дребните листенца,
погалвани от вятър южен,
и сладки звуци се разтапят -
във въздуха що всеки люби.
До златен вир - поседнал момък -
от клонка - въдица направил,
в омаята на син следобед -
с мома игрива се задява.
В небе звездите се усмихват,
нощта - уханна се разлива,
в полето въздуха затихва -
прегърнали се те заспиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Тенева Всички права запазени
)