Лица от порцелан
Лица от порцелан
Мост на хълма
над пустинята, която е от вода
Там ти стойш, но си в капан
от тръни.
Аз исках само отново да си играя ролята
на житен клас.
Да бъда себе си сред камъните.
Но някъде където има
по – малко кал.
Сънувах го през деня
в пустинята от каменни звуци
реалностите се разпиляваха
като орехи
от торбата на голямата
реалност.
Една циганка с метла
ги измете
и ги хвърли в езерото,
където те плуваха.
Животът деца, е дошъл от калта,
която започнала да диша,
а мехурите от кал,
които се издигнали след това
те били черупката
от човека.
Това, което човеците се мъчат
да претворят в човек.
Но от тази яма те изравяли
единствено
лица от порцелан.
Лицето не е лице -
неможе едно пространство
да се преструва
в камък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарко Дони Всички права запазени
