Локва ... без двама
Проправях пътя
да бъдем заедно
и си изграждах
пясъчен замък,
Вярвах ти - исках те,
в нощите - твоя бях
истинска искрена -
в пламък - сама горях.
С първия летен дъжд
кратък проливен -
замъка рухна
във локва се стрина...
Сама съм - смутена
много объркана -
мокра студена
в локвата съхнеща...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Гюровска Всички права запазени
