ЛОТАРИЯ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Понякога чувствам живота,
като скъп лотариен билет.
С ръба на ръждива монета,
изтъркваме своя късмет.
Изтривам срама, суетата.
Отдолу- безброй цветове.
Страхуват се да ме погалят
твойте силни момчешки ръце.
Тънки линийки покрай очите,
ме подсещат за слънце и грях.
Непокорни се щурат косите ти,
и се шляят огрени от смях.
Билетът ми скъсан е вече.
Твоя чист, непокътнат трепти.
И защо ли безумно се влюбваме?
Второ теглене няма, уви . . .
1997 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
