Лудост
Потуши копнежа ми бликнал<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и себе си и мене спаси.
Угаси тази пламенна мисъл,
мойта болест по теб изцери.
Изгаси тази болка нелепа,
удави порива жив.
Изхвърли ме като опърпана дреха.
Заглуши всяка дума и вик.
Всичко е толкова страшно, безумно.
Не идвай при мен,съжали ме.
Дори да те обичам до полуда,
дори и да бълнувам твойто име.
Не идвай в мисълта ми, пощади ме.
Не ме изгаряй с огнени лъчи.
И сама да дойда, изгони ме
и да плача, ти недей плачи.
Не идвай. Не прекрачвай вратата.
И да те викам, не идвай. Недей!
Дори и кръв да капе от душата,
не идвай, не идвай. Не смей!
Дори да те зова с любовни стихове,
не ме поглеждай с блеснали очи.
Дори да те зова със думи тихи
не идвай и не ме мъчи.
Страшна е тази моята обич,
изпепелява всичко на прах.
Не пълни сърцето с отрова,
не признава нито страх, нито грях.
Затова не идвай, спаси ни и двамата.
Душите ни от тази лудост спаси.
Истинската любов е неизживяната,
а аз искам това да си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малена Всички права запазени
