Луна, небе, звезди ..
Луната е тъжна, луната ридае,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
завесата пада, звездите и те.
Убиха героя не стигнал до края,
сценария грубо е скъсан на две.
Надеждата грохва, с героя умира -
живота изтръпва, студено отхвърлен.
Простенва последно строшената лира,
в небето е кръста с духа му разпънат.
Луната студено звездите подрежда,
небето с кръста раздира завесата -
голямата сцена наказва онези,
които не иска до края на пиесата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радинела Халачева Всички права запазени
