Лунен пламък
Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.
Студено припламват звезди,
изгарят в безкрая бледи и тихи,
а града под луната сънливо тупти,
затворен в бетонните щрихи.
Студен лунен пламък
и лед и безкрай
пустиня от огън и камък
обгръща ни в ад и във рай.
Студено припламват звезди
без звук, без посока
някъде гаснат души
удавени в яма жестока.
Студен лунен пламък
град, човек, свят
безчувствени, затворени в замък
живот, радост, смях.
Студено припламват звезди
не дишат, не мигат, не светят
и ехото диво дълбоко шепти
без милост, без трепет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Тодорова Всички права запазени
