Лъч
Молитва казах някога на глас
страх ме беше да мечтая.
Дълго чаках и копнях,
колко щях да издържа незная.
Вглъбен в себе си останах
мразех всяка веселба,
докато накрая осъзнах...
тъгата в мен бърлога издълба.
Но светъл лъч душата прогори.
Объркан, неповярвах на това.
Дали съдбата пак ще позволи,
да избягам от злокобната тъма?
С лъча в едната си ръка
и с усмивка лъчезарна,
ти прокуди тая мъка,
тегнеща над мен... коварна.
Сега съм пак усмихнат, весел
цветето отново в мен расте
готов съм да запея песен,
а времето за нас да спре.
Дали си таз, която чаках
цяла нощ и до зори?
Дали награда е, че плаках,
тръпката която ми дари?
Пелената от очите вдигаш
разкривайки света пред мен.
Аз си знам, едно ми стига-
очите да виждам всеки ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Панайотов Всички права запазени
.харесва ми стихотворението!