любовни стрели
Ти си тръгваш, прогонен от вятъра,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
моят поглед те преследва, боли.
Всичко свърши, край на театъра,
но от мен не очаквай сълзи.
Хайде тръгвай, не стой като статуя,
май си мислиш, че това е игра?
За теб съм като изтъркана статия,
Прочиташ я бегло, и я захвърляш така.
Свивам устни, преглъщам сълзите си
забравям миража за мойта любов.
Дадох ти всичко, продадох мечтите си,
а сега се налага да преглъщам живота суров.
Но няма да плача, нито ще се моля,
вече не ще съм кукла в твойте ръце.
Стига вече, знам какво да сторя-
сега аз ще забивам стрелички в твойто сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Данева Всички права запазени
