30.01.2006 г., 16:58

Любовно

217 0 4
От онзи ден във който аз те зърнах
светът за мен така се промени,
че всяко мое чувство преобърнах-
разчупих хиляди и хиляди стени!

Едва ли би повярвал, но във мене
живее погледът ти като нотен звън!
И всеки звук в душата тихо стене:
ти като слънцето за мен изгря навън.

Душата ти е толкова голяма
събира твоите и моите мечти.
Ако пропаднеш някой ден във яма,
сърцето ми от смърт ще те спаси.

"Сънувай ме!"- прошепваш в тъмнината!
Аз вечно теб сънувам, вечно теб...
И знам ако замръзна в тишината,
ще разтопиш във мене всяко късче лед.

Без да си до мен-
                           да те докосвам,
без да мълвиш-
                          до мен да стига зов,
без да те виждам-
                          в мене да си нощем:

ТОВА НЕ Е ЛИ ИСТИНСКА ЛЮБОВ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари