MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
147
25.07.2006 г., 22:04

Любовта ни не изгаря

160 0 22

 

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст,

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

 

Дори и там – в моя сън,

ти оставаш си позната

с онзи развълнуван звън,

обагрящ ме с позлата.

 

В смеха си въплътена

чрез ритъм и чрез светлина,

днес си нова – преродена:

позната, вечна добрина.

 

Между нас любовта преди

имаше нива опасни,

но днес по техните следи

няма белези ужасни.

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст-

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Когато любовта достигне фаза
    да бъде тиха и да носи добрина
    То значи всеки е загърбил аза
    и не горим,а живеем в топлина

    Позволете ми да ви споделя една фраза на която не зная кой е автора ,но аз съм я чула от много близък за мен човек :
    "Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време и различен начин. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни."
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Лъки, реших да издам една семейна гайна - че любовта ни не изгаря и хоп, фал...Сега ще трябва да те викам за свидетел.
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Радинела!

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Гера!
    В един съседен сайт с удовлетворение открих една поетеса с псевдоним Принцеса, която развива същата гледна точка. Много успешно Лъки развива темата за любовта като тишина...Твоят коментар ми звучи като едно успешно обобщение по темата.
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Етчи!
    Коментарът ти е чудесна защита на това, което исакш да отречеш и затова е едно хубаво предизвикателство.За тази дълбока старост, която описваш по такъв превъзходен начин, споделената любов по такъв начин, вероятно е един чудесен предел, който буди възхищение.
    Но какво ще кажеш за хора, които са в границите на 30-те и вече дишат с огъня на сластта, който ги изпепелява, загатвайки края на възможностите им.
    С този текст аз споделям и личен опит разбира се и ще споделя скромно, че не съм срещнал досега автор с по-буйна емоция от мойта, която я възпитавам по индийската система на практическата философия.Като доказателства предлагам текстовете, които съм публикувал. Познавам в сайтовете автори на по 15, 20 години, които нече са преминали в друга фаза...
    Благодзаря!