Майката
Протяга пръсти старческа ръка,
молитва във очите се чете,
жадува пълна чаша със вода,
а няма кой да и даде.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Изпълни се с тъга душата,
зарони сухото коматче хляб,
долитна гълъб бял от небесата
и кацна той на майчината гръд.
Сълзи, оловно тежки капят,
но чисти бисери са те
останала със черно във душата,
е майката без своето дете.
Внезапно черен облак се показа,
очи погледнаха с надежда,
закапа тихо, сякаш със сълзи
за мъката човешка, безнадеждна.
Старицата въздъхна и потропа тихо
с бастунче малко в ръка
отпи на глътки от небесната вода
и с Бога тръгна тя ръка в ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
Тъжно е, но те разтърсва до крайчеца на пръстите... Колкото и пъти да го прочета, винаги ме вълнува!