Малко по-нагоре и надолу
Изкачих се <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
малко по-нагоре.
Видях Земята.
Видях небето
и рекох си:
“Ето!
Това е –
голям съм сега!
Ако поискам,
със свойта ръка
мога да стискам –
гърла!”
(Малко по-надолу)
Вратът ми е син.
Боли ме ръката,
че много за стискане
бяха гърлата
и ревнаха в глас –
останах без власт!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени