МАМА
ОТВАРЯМ ТИХИЧКО АЛБУМА
ОТТАМ МЕ ГЛЕДАТ С НЕЖНОСТ ДВЕ ЛИЦА
В УМА МИ КАТО УРАГАН НАХЛУВАТ ДУМИ
ЧУТИ ОТ ИГРАЕЩИ ДЕЦА!
ДУМИ ЛОШИ , ДУМИ ТОЛКОЗ ТЪЖНИ
"ТАТКО САМО Е ЯДОСАН " МИСЛЕХ АЗ
НО РАЗБРАХ , ЧЕ НЯМА ВЕЧЕ ДА СЕ ВЪРНЕ
И ДОРИ НЕ СИ ПОМИСЛЯШЕ ЗА НАС.
ПОМНЯ СКРИТИТЕ СЪЛЗИ НА МАМА
УЖ НА ФИЛМ ИЛИ ПЪК ЕЙ ТАКА
И ПРЕГРЪДКАТА ПРИТИСКАЩА , ГОЛЯМА
ЩОМ ПОПИТАХМЕ Я ЗА ТОВА.
ПОМНЯ СЪЩО ТЕЖКИТЕ МОМЕНТИ .
ПОМНЯ МАЛКОТО ОСТАНАЛ ХЛЯБ
КОЙТО СТИГАШЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА ДВЕ ПАРЧЕНЦА
И ЗА КОЙТО НИКОГА НЕ БЕШЕ ГЛАДНА ТЯ!
СНЕЖНИ ВЕЧЕРИ С ИЗНУРА ПРИДРУЖЕНИ...
И РЪЧИЧКИ ВКОПЧЕНИ В НЕЙНАТА РЪКА,
БОЛНИ ОТ СТУДА И ИЗМОРЕНИ
ТОПЛЕШЕ НИ ПАРЕЩАТА МАМИНА СЪЛЗА .
И ДНЕС ,КОГАТО ГЛЕДАМЕ С ОБИЧ МАМА
МАКАР ДА СА ПОРАСНАЛИ ОНЕЗИ ДВЕ ДЕЦА,
ПРИПОМНЯМЕ СИ В КОЛКО МЪКА Е ЖИВЯЛА САМО
ЗА ДА ОПАЗИ ЧИСТИ НАШТЕ ДЕТСКИ СЪРЧИЦА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Тодорова Всички права запазени
