10.06.2004 г., 20:15

Математика

207 0 16

              Математика

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Царице на науките най-властна,

вселени криеш в себе си безкрайни,

лабиринта ти – енигма неразкрита,

отвеждаш ни към необятни тайни.

 

Поели по пътеките ти тесни,

не търсим вече никакво признание,

проблемите ти ниакак не са лесни,

а зловещо умствено терзание.

 

Древната ти мъдрост респектира,

с уравнения красиво наредени.

Строгостта ти умовете ни формира,

въпреки че са от Господ надарени.

 

Едва кога човек те опознае,

изучавайки те в свойто начинание,

от красотата ти ще се омае,.

ще разбере, че ти си негово призвание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Булгариен Психо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам ти се!
    Сякаш чета се, на моменти...
  • Хмм! Доста лирично за нещо толкова сиво и сухо като математиката. Аз лично никога не бих се сетила да напиша такова стихотворение(толкова мразя математиката...). Но се радвам,че и от толкова суха материя като математиката може да се сътвори от някого нещо красиво...
  • Да! красива наука
    Колкото до несъвместимостта на математиката и поезията....
    Математиците имат един анекдот, който завършва така: "...нямаше фантазия и от математик стана поет"
  • Марине освен да те поканя и във <a href="http://otkrovenia.com/phpBB2/">форума</a> където може да ти хареса не ми остава какво друго да кажа. Радвам се че все пак остави нишан, че си жив и здрав.
  • Радостта ми, че отново виждам един от първите автори на сайта да публикува отново замъглява преценката ми за произведението и затова ще се въздържа от коментар. Радвам се да те видя отново Марине или както казват в англоговорящите страни - welcome back!