мечта
Поле - безлюдно, пусто, голо,
пръстта на буци се реди
лехи за посеви готови,
но никой нищо не сади.
Едно плашило сред полето
разперило безпомощно ръце,
стои и гледа към небето
със тъжно глупаво лице.
Звезда политна към земята.
Плашилото във миг си пожела.
Усмихна се и тръгно под луната,
разривайки с краката си пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидара Иванова Всички права запазени
