25.06.2006 г., 14:31

Мечта

157 0 12

МЕЧТА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Подсвирквам си с уста

и скитам по света

с китара във ръка

към своята мечта.

 

Викат ми: “Поспри!

За миг си почини!”

Но нямам време аз,

нямам даже час!

 

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

 

Косите посребряха,

очите помътняха,

китарата изгни,

светът се промени.

 

Животът си изтече –

не свиря днес с уста,

едва се влача вече

към своята мечта...

 

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

 

Свищов

1986г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Постигайки една мечта, се устремяваме към друга - в това е смисълът на живота...Така че "докато дишам, надявам се"...
  • Наистина е песен, Поли! Благодаря за пожеланията! И на теб щастлив ден!
  • Хареса ми, Калин! С песен в сърцето светът ще те обича!
    Поздрави!
  • Това ми звучи като песен, дано се срещнеш с мечтата си накрая
    Поздрав и щастлив ден Калин
  • Ти беше скитникът бездомен
    с китара бродещ по света.
    Любов стаил за свят огромен
    и песни пял за обичта.

    Не спря за миг да си починеш
    забързан в делничната суета,
    решил преди да си отидеш
    да отдадеш на всеки доброта.

    А в душата ти мечта гореше-
    да я настигнеш в пътя някой ден
    с вечно чакащи въпроси-
    отговар за идещия ден.

    А днес те срещам променен.
    С коси сребристи,без китарен звън.
    Достигна ли целта на своя ден,
    или все, още чакаш отговор отвън?