Медуза
Примами ме в морето ти да плувам,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
защото ме хареса и избра -
показваше ми, че си влюбен,
но аз не те желаех.
Вълните правеше по-меки,
водата топла, тиха -
показваше че ме обичаш,
но пак не ме постигна.
Ти беше силен и могъщ,
а аз девица нежна
и плашех се от всеки мъж -
дори не те поглеждах.
Властта ти искаше победа
и мен да обладае,
уплашена отблъснах те,
а ти пък ме намрази.
Гневът на боговете викна,
получих наказание -
превърнаха ме във Медуза -
най-грозното създание.
Косата ми от чисто злато
сега е змийско ложе,
а погледа ми син и топъл
е вече зъл отровен.
И колко плаках, колко страдах
във тяло на страшилище -
във отчаяние и мъка
минаваха ми дните.
Получи своята разплата
във моето нещастие -
отблъсната любов наказва
по-силно от проклятие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даная Генова Всички права запазени
Поздрави!
