МЕЖДУ ДВАМА
МЕЖДУ ДВАМА
Защо поглеждаш плахо
настрани?
Ревнувам те
от погледи случайни.
Вдигни очи.
Сега ме погледни
В очите ти прочитам
светли тайни...
Подай ръка.
До мен тръгни така.
Ще разтопим
пространствата големи.
За твоята божествена ръка
написал бих
божествена поема...
В косите ти
светулка затрептя.
Изгуби се
в къдриците ти черни.
Но ме замайват
влажните уста
със мащерка,
и с ягоди вечерни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени
