МИЛО ЛИБЕ
На бялата ти сватба, либе, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
с цветя закичена,
аз нивга няма да пристигна.
Защото, либе, аз от теб отритната,
не мога да повярвам,
че любовта си нивга няма
вече да постигна.
Но, мило либе, ти защо скърбиш
и гледаш ме така нажалено
със поглед, пълен с желание и тъга.
Не бива, либе, гледай нея и се радвай,
че скоро тя
ще бъде занапред твоя жена...
А мене, либе, забрави завинаги
и спомена за мен дори
от своите мисли заличи!
Ще се оправя, либе, някак си в живота,
но моля ти се,
не гледай ме така, не ми пречи...
21 август 1999г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миряна Всички права запазени
