Мисли
НЕПОКОРНИ СА МИСЛИТЕ МОИ.
НЕПОКОРЕН В ТЯХ СИ И ТИ.
ВСЕ ДУМИ КРАСИВИ НАШЕПВАШ,
ЛИРИЧНО МИЛВАЩИ МОЙТЕ УШИ.
СЪС СЕДЕФЕНИ УСТНИ ЖАДНО ОТПИВАШ МЕ,
И РАЗПАЛВАШ БУЕН ПОЖАР.
А РЪЦЕТЕ ТИ МЪЖКИ И ПЛАМЕННИ,
ОМАЙНО ИЗКУШАВАТ ПЛЪТТА.
СЛАДОСТРАСТНИ ОБРАЗИ ВАЕШ
В МОЯТА ЖЕНСКА ГЛАВА
И ПРЕДИ ДА ОТЛИТНАТ МИСЛИТЕ,
УСЕТИХ КАК МЕ ПОЕМАШ В НОЩТА.
БЕЗПАМЕТНО ИЗГУБИХ СЕ ЦЯЛАТА,
ПРЕДАДОХ СЕ В ПЛЕН НА СТРАСТТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
