Мнение
Животът си забързан <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и унесен,
живеем ний,
като на сън –
без цел вървим
по пътят лесен
и си умираме
без звън.
Нима си заслужава,
хора –
да тлееш,
като въглен сал?
И да не пламнеш безконечно,
поне веднъж да си горял,
ще знаеш –
ако не всевечно...
безсмислено
не си живял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
