Мойта стая
Заповядай в мойта мрачна стая.
Заповядай и не се плаши.
Какво си мислиш даже не гадая.
Твойте думи са лъжи.
Протегни ръка към тази мраморна ръка.
Знам,студена е тя като твоето сърце.
Влезеш ли вътре ще избягаш от света,
а стаята всъщност е едно зрънце.
Зрънце без чувства,живинка.
Зрънце,което няма да поникне.
Живот изпълнен с чудеса.
Когато мойта кръв ще бликне.
И как намираш стаята ми влажна?
Нима не ти харесва ?!
Стоиш в тази стая мрачна,
която всичко мъртво смесва.
И май,че искаш да излезеш.
Не ти харесва тук при мен.
Надежда-в друга стая ти да влезеш.
А туй "закон" е забранен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Симеонова Всички права запазени
