Молба
НА МОРЕТО РАЗКАЗАХ
ЗА НАШАТА МАЛКА ДЪЩЕРЯ
И ОТПРАВЯМ КЪМ НЕГО
ГОРЕЩА МОЛБА.
ДА ТИ РАЗКАЖЕ ЗА НЕЯ,
КАКТО АЗ МУ РАЗКАЗАХ СЕГА.
РАСТЕ ТЯ – КРАСИВО ЦВЕТЕ,
НО БЕЗ ТАТИ Е МНОГО САМА.
НЕПРЕКЪСНАТО ПИТА
КОГА ЩЕ СИ ПАК У ДОМА.
УСМИВКА ТЪЖНА
НА ЛИЧИЦЕТО СТОИ,
ЛИПСВАТ И ТВОЯТА ОБИЧ
И НЕВИНИТЕ ВИ ИГРИ.
ПО ВЪЛНИТЕ ИЗПРАЩАМ
МОЯ МАЙЧИНСКИ ЗОВ -
СПРИ ДА КРЪСТОСВАШ МОРЕТА
И ВЪРНИ СЕ СКОРО ПРИ НАС.
УСМИВКАТА ДЕТСКА ДА ГРЕЙНЕ,
ДА СТОПЛИШ МАЛКОТО ДЕТСКО СЪРЦЕ.
ДА ПОЧУВСТВА НА ТАТИ РЪЦЕТЕ,
ДА ВИДИ ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ В ТВОЕ ЛИЦЕ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
Това е може би най-искрения ми стих...
