Моля те...не ме оставяй!...
Господи, как искам да не страдам...
Да не чувствам в себе си тъга...
Проблесват разни мигове
на светлината и после
пак откривам безкрайната тъма...
И тръгвам аз безпътна,
без посока - да открия
уж пътищата си на радостта,
но се спирам пред стената
от толкова натрупана в мен вина...
Кажи... Кажи...
Нима не съм достойна
за малко обич в този свят...
Греховете си изтрадах десеторно,
но защо не спирам да греша...
Прости ми, моля те, не тръгвай...
Без теб съм нищо на света...
Изтъкана съм сега от болка,
но за тебe мога
със всичко аз да се преборя!
Ще бъда силна и много по-добра...
Само, моля ти се, остани,
не ме оставяй,
че ти си всичко, което
имам и обичам в тоз живот, на таз земя!
И винаги ще е така...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
