Момичето на хълма
На хълма далечен и сам
момиче красиво седеше
седеше винаги там
и слънцето залязващо следеше.
Там тя беше и вчера
там ще бъде и утре
и както светлината зад хълма умира
тя сякаш умира отвътре.
Никой не я доближава
на хълма далечен и сам
и сякаш ги е страх да не избяга
и да я няма вече там.
Но ако идете вие някога там
ще видите лицето й обляно в сълзи
тя ще е все още на хълма далечен и сам
и слънцето залязващо ще следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени
