Морето и залеза
Седим на брега на морето,
седим аз и ти хванати за ръка,
там, където
няма лъжлива мъгла.
Седим и мечтаем за детето,
детето, което е във всеки един от нас.
Мечтаем този ден да не свършва,
но ето го – идва залезът.
Когато той дойде ние ще се разделим,
защото ти си денят, а аз съм нощта.
И ето вече сме далеч един от друг,
защото нощта настъпи, а денят си отиде,
но ние сме спокойни,
защото знаем, че следващият ден ще дойде.
И пак ще сме седнали на брега на морето,
там, където гледаме момчето,
което аз харесвам, а ти не познаваш.
И аз ще мечтая детето в мен да не умира,
а ти ще мечтаеш детето в теб да се върне.
И така докато не дойде залезът.
Но когато той идва,
ние се разделяме като за последно.
Разделяме се така, както се разделя майка
със своя син, отиващ на война.
Така, както се разделя детето
с умиращото си кученце,
така, както се разделят денят и нощта,
когато идва залезът.
Защото не знаем дали ще има утре.
Ти ме целуваш, аз те целувам и нощта ни разделя.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Украинцев Всички права запазени
