моят свят

                            Моят свят
      Силен вятър,пороен дъжд,
      огромна буря се зададе изведнъж,
      тъмна сянка по голямата земя,
      небето синьо пребледня.


      Усмивка мрачна,поглед тъжен,
      моято храм без теб е празен,
      глава наведена,поглед напред,
      нищо не виждам..сякаш съм на последния ред.


      Отивам на кино..гледам роман,
      за нас от съдбата избран,
      спомням си за нашите мечти,
      по бузите ми стичат се сълзи.


      Навън в дъжда се скитам,
      защо така се получи...аз се питам!
      Вървя по тази пуста улица,
      без теб съм вече бедна скитница!


     Бедна съм,чувства не притежавам,
     за всичко себе си обвинявам,
     на терасата празна седя аз,
     не мога да забравя всичко случило се между нас.


     За всичко виновен беше ти,
     нали не аз,а ти ме нарани ?
     Но сега сърцето ми отново живее,
     и то за друг..по-добър от теб копнее!!!