Моята стихия
Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.
Рисувах пъстри пейзажи,
пясъчни високи кули.
Не може да се каже,
че стигаха ми думи...
В куплета ми последвал
кулите пък срина до основи
и ръце към мен протегнал,
за извинение ме ти помоли.
Дочаках теб - бушуващият океан,
с пламтящото Нептуново сърце,
недогонен вятър разпилян,
със силни, парещи ръце.
Как бих могла да се откажа
от теб - тази стихия?!
На душата си какво да кажа -
не можах от нея да те скрия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Тодорова Всички права запазени
Надявам се с времето да стават все по-добри!
