Муза
1.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не искам да ме разкъсват на части
безименни делници.
Не искам да се разплувам
сред щастие
и да ме смучат също не искам
мошеници.
Не искам
да бъда ни горе –
ни долу.
Но,
ако открия нещо важно
у себе си,
ще започна много силно
да се обичам!
Ще кажа :
“Това съм!
Сега съм!
Така и така
се наричам
и затова
съм си аз –
не друг
и не двуличен...
а личен!”
2.
Днес всеки знае,
колко добре е
да се живее.
Но гопода “заслужили деятели”,
“лауреати”
и “писатели” –
пирати,
от които дребният пати –
все пак кажете,
цената на ръцете ...
развързаните?
3.
Загубиш ли вяра –
загубваш мечтите си.
Загубиш ли щастие –
изгубваш от дните си.
Изпуснеш ли някога
да видиш очите си,
уплетен от погледи
и пълно зависим,
от чуждите думи
и глуми
и мисли,
ще срещнеш лицето си
друго –
неистинско!
4.
Забравих този ден да поздравя
и утрото,
и първата роса.
Събудих се разсеян
и смутен,
че слънцето огряваше
и мен.
Събудих се
и рекох си –
нима
за мене грее
слънцето сега?
Да грее –
мислех –
ще напиша стих...
но под юргана сънено
се свих.
Сгреших.
Уви,
тъй дълга е ноща,
но грейне ли при вас –
рипнете на крака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
))))
