Мястото
Не спират ли злините,
те край едва ли имат -
но пак, защо в душите
на бедните застиват?
Измъчени изтляват
телата посивели
прогонени, забравени
с мечтите изтънели.
Това сме ние хората -
макети на живота;
заблудата ни мъкне
в средата на потопа.
В калта лежим сковани;
под слънцето се гърчим;
пропуква гордостта ни
остава ни да млъкнем.
Сълзи отново пръсват
по пода обгорени
и те едва отронени
са кърваво червени.
На метри под земята
за всеки има място
и винаги ще чака;
и няма да е тясно..
те край едва ли имат -
но пак, защо в душите
на бедните застиват?
Измъчени изтляват
телата посивели
прогонени, забравени
с мечтите изтънели.
Това сме ние хората -
макети на живота;
заблудата ни мъкне
в средата на потопа.
В калта лежим сковани;
под слънцето се гърчим;
пропуква гордостта ни
остава ни да млъкнем.
Сълзи отново пръсват
по пода обгорени
и те едва отронени
са кърваво червени.
На метри под земята
за всеки има място
и винаги ще чака;
и няма да е тясно..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Всички права запазени
