Мъдростта е тъга
МЪДРОСТТА Е ТЪГА
Чак досадник - как го каза!
Интересно беше ти, нали.
Защо натрупа се досада,
проблемът мой ли е, дали?
Постигаш нещо и се дръпваш
недоволна, ненаситна в любовта.
Отричаш се и отново търсиш
съвършенството на грешната земя.
Тръгвам си сред куп въпроси.
Да ги задам ли - ненужно е това.
Благодарен съм и нямам рани,
само малко мъдрост и малко тъга.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Статев Всички права запазени
