Мъка
85
0
2
Колко нощи плаках за тебе,
колко стихове редих.
Исках само ти да си до мене,
до мене тъй неустоим.
Показах ти какво желая,
но май погрешно ме разбра,
исках аз да стъпя в рая,
но отидох в калта.
Мислех, че за тебе знача нещо,
че не чувстваш студ към мен.
Не, ти просто ме използва,
ще си признаеш някой ден.
Аз съм смешна в твоите очи,
просто малко момиче, играчка,
което ти жестоко нарани
и на шега сърцето му ти смачка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Кабаджова Всички права запазени
