МЪРТВО МОРЕ
Моето море умира, няма вече в мен любов,
беше приказно красиво, а сега е като гроб.
Колко гларуси кръжаха в необятна синева,
а сега е всичко пусто и потънало в мъгла.
Корабният фар угасна.И така от този ден,
няма вече даже пристан, щом не си до мен.
Параходът на мечтите в който бяхме аз и ти
е забравен и потъва там сред сивите скали.
Mоето море умира, ще остане само сол,
вятър ще я разпилее и било какво било.
Ще посрещна аз зората някъде останал сам,
но дали пак ще се видим, обич моя аз не знам.
Моето море е спомен, стаен в моята душа,
ала зная, че на пролет дъждове ще завалят.
И реките пак ще бликнат, ще се влеят в мен
и отново любовта ми ще се върне с туй море.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
