Мъст

Слънцето небосвода напуска- ангелът в мене тъгува, облаци черни се спускат- дяволът в мене пирува. И душата раздвоена се лута ту обича те с ангелска страст, ту облак изпраща и срутва теб в моята дяволска паст. Вилнея в мойта стихия заклевам те-мой ще си ти, правя дяволска черна магия и срутвам твойте измамни мечти. Обичах те с любов прекрасна сърце на ангел аз ти подарих, но съществува днеска мъст опасна за ангела,когото ти уби. Ще стана облак и ще завали, дъжд от ярост черна ще излея ще разбереш душа на ангел как боли, а аз над твоята невярна ще се смея. И облаците тихо ще отминат и слънце ангелско ще грей, и мислите за тебе ще загинат душата ми свободна ще живей.