На
Ти си всичко, за което съм мечтала-
моят пристан и моето спасение,
моята надежда за по–добър утрешен ден,
моето малко пламъче, което гори,
за да радва хорските очи.
Щом затворя очи, те виждам пак.
Виждам ясния и бистър поглед,
устните, изпипани до съвършенство
и сноп светлина, идваща от душата ти.
Все още чувам как се мъчиш да говориш
и как ми щъкаш из краката,
и как с усмивка молиш да те вдигна на ръце,
а сутрин идваш и ме галиш,
неосъзнавайки, че още спя.
И колкото и главоболия да ми създаваш
аз обичам те неземно много.
Искам пак да бдя над теб като орлица,
Пазейки те от света несретен,
но откъснаха те те от мен,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
не ще те видя пак,
моя малка принцесо!
Макар на хиляди километри от мен,
твоята дяволита усмивка ме пали,
радва, съживява и стопля моето сърце..Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
