5.07.2006 г., 14:04

На "баща" ми

134 0 8
Кой си ти? Защо сега пристигаш?
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А  нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...

И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?

Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!

Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!

Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!

Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и  порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогателно и откровено...но за отличен не е.
    /няма да ти пиша оценка/. Освен двойка за бащата!
  • С горчивина написан стих, много изстрадан.
    Ще ти пиша отличен, защото усещам болката ти.
    Продължи смело напред Лени и нека Бог да е с вас.
    И прости, прошката облагородява.
    Бъдете щастливи!
  • Благодаря на всички ! Един стих е истински само когато повярваш в него! Вие повярвахте и ви благодаря !
    А на тези които ме съжаляват мога да кажа че това е само стихотворение на светлинни години от моя живот аз се радвам на щастливо семейство!
  • много мъка в думите ти, Елена!
  • Трогателно и откровено...но за отличен не е.
    /няма да ти пиша оценка/. Освен двойка за бащата!