7.09.2004 г., 4:38

На едно мом...МОРЕ

311 0 8
Не, не искам сега
да танцувам с дъжда.
Искам днес да се любя
с морето.
Да потъвам без глас
във вълните му аз,
да се дави сърцето
ми клето...
Искам морска звезда
да трепти без луна
под водата, в небе -
огледало...
Да крещя от любов,
да потъвам във ров,
да изплувам от пяната
бяла.
Със очи на делфин
да ме гледа...Амин!
Да ме вая с коралови
пръсти.
Да съм паднал компас
във водите му аз.
Прилив нежен на мене
да кръсти.
Искам ( в леден покой)
да е огънят мой,
да изгарям без дим и
без пламък.
Без посока от страст,
без сълзи и без глас
да се лутам в морето
голямо.
Да изплува денят
като сън от съня,
розов изгрев за мен
да рисува.
Да се гмурне нощта
(със сърце от луна)
в паметта ни и там
да будува.
.......................
Ако искаш сега
да съм твоя жена,
трябва само да кимнеш
с усмивка....
Пожелай ме, море,
със лице на момче!
Всяка клетка от мене
те иска!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, страшно хубаво!
  • Браво, осичке, чудесна си!
  • Коментарът е направен - някога, някъде... Да не се повтаряме! Затова сега тук - само отличната оценка...
  • Всичките ти стихове много ми допадат. Много си добра! Нямам какво друго да кажа...
  • Хубаво е, страшно хубаво!