На колене
Животът мой, като пътека през пустиня<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
безшумни стъпки, пясъчна тъга
Душата ми, една светиня
мъждукаща без капка светлина.
Сърцето, ако може да говори
не би проронило и звук,
защото туй което аз му сторих
е, че забивах гвоздеи в него с чук.
Борбата ми е вече непотребна
Мечтите ми, изцапани със кал
Стремежът към една любов последна
угасна безвъзвратно опустял.
Сега съм тук и паднал на колене
Предавам се на своята съдба
назад да се обръщам и да стена,
че нямам сили даже за сълза.
30.09.2005 21:10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Йовчев Всички права запазени
