На Наталия
Стоя загледан в бутилката с джин
и хващам здраво спуканата чаша
тежка глътка като последен клин
забивам в дупките на моята душа
Душата ми е дуелистко наметало
Надупчено в дуели с безброй жени
Зарастнали са всички стари рани
но сърцето продължава да кърви
Останал сам в безлунна, тиха нощ
отново хващам спуканата чаша
наливам си поредна доза джин
в опит да забравя теб - Наташа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени