15.09.2004 г., 7:38

На Ники и един единствен ден

297 0 14
             На Ники
     и един единствен ден


 Бръшляновите мисли на момиче,
на сто и четири,със вдлъбнати очи.
Кайсиевите мисли на старица,
на двадесет и три,с усмихнати коси.

 Легендите за сънищата на мечтите
пътуват по мъглите над света.
На устните висят звездите,
клепачите танцуват сред слана.

 Усмихвай ми се с пръстите си дълги,
надявай се да видят в мрака мен.
Докосвай ме със пулса си събуден,
мрази до ярост утрешния ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Г-ца Брънекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!6
  • Красиво е, има мелодиа според мен.
  • г-н Колев,

    Смятам, че именно символистите раждат или дават път на едни от най красивите стихове в българската литература.

    А това което виздаме тук е музика описана със думи, какво ли ви притеснява в това.
    За каво ли ни е езика ако не можем да свириме на него, когато душата ни има нужда от това.
  • suffer, извинявай за предишните ни спречквания, но ако приемаш поне малко чуждио мнение, само да добавя, че стихотворението, е не стихотворение, това е едно сарце, което тупти, и предава точния момент преди да спре, някога устал ли си такова сарце, е а ко е ДА!, да занеш че си несправедлив за стихчето, просто то е от болка роден и за един ангел предназначен.....
  • Не просто не подразни това, което Ицо каза за музиката. Музиката в едно стихотворение се получава чрез правилен подбор на изразните средства, така че при четене стиха да образува мелодия. Молим, говорете грамотно...