На Разстояние
133
0
0
Прегръщам те в последния ни час,
прегръщам те, но не признах, че те обичам.
И знам, че утре пак ще съм далеч от тебе аз,
и знай душата си пред теб аз събличам.
Не искам пак да те докосвам с вятъра в нощта,
да те целувам в сянката на мрака,
да те прегръщам в твойта самота
и пак за близостта ти аз да чакам.
А всъщност аз незнам, отиде ли си ти ?
Или ме чакаш още дори и много да боли.
Едно е сигурно, че теб отново, пак те няма,
животът сякаш свършва тук, сега
и пламва в душата ми тъга.
И ето го момента, в който аз изпращам,
последните ти стъпки във нощта.
С треперещи ръце пак прегръщам
изчезващата ти сянка и твоята топлина.
Дали сърцето ми ограби и погуби,
не искам да си тръгваш остани.
Не ме оставяй сам със спомените,
които двата месеца в София ми подари.
Как красиви бяхме в първият ни час,
красиви бяхме и на нашата първа среща,
и как щастлив бях, че съм до теб аз,
че те прегръщам толкова горещо.
Тръгваш си, а огънят в мен пак се разгоря,
опожари душата ми гореща.
Остави само пепел и тъга,
в живота ми да тлеят вечно.
Ако искаше сърцето ми, можеше ***** ти да го вземеш,
просто протегни ти ръцете си аз съм близо до тебе.
Но покривай очите си да избегнеш лъчите,
толкова огън в гърдите ми ще ти вземе очите.
Щом отвориш вратичката, ти подай си сърцето,
ти подай го едничкото аз да го взема с ръцете си,
а когато го взема, туптящо и обляно във кръв
ще те пусна на прага си да ме гледаш с любов.
И тогава в сърцето си ще извая душа,
ще ти дам и сърцето си, ще ти дам и плътта.
Но какво ? Ти остави май сенки да ме плашат в нощта
и забравяш очите ми, а с тях и любовта.
Сега съм там, където ти не си и
ще бъда там, където ти не искаш,
защото всички хубави жени
не струват колкото ти едничката.
Едва ли знаеш за огъня, в който ме изгаряш,
и не знаеш за усните, които в страст горят,
мислите ти с болка как улавям
и думите, които ще горчат.
Пороят ще удави пак и двама ни,
дали отново ще се блъснем в стена ?
И пак ще потече кръвта от дланите,
и ще потънем в самота.
Ще събера в последният ни час
последната любов от нашето минало,
и ще я пазя всеки ден и час.
Ще я пазя в себе си завинаги.
и ще живея с теб и в смъртта,
защото ще се топля със сърцето си.
И ще запазя само любовта,
за да разцъфне като цвете в мечтите ми.
прегръщам те, но не признах, че те обичам.
И знам, че утре пак ще съм далеч от тебе аз,
и знай душата си пред теб аз събличам.
Не искам пак да те докосвам с вятъра в нощта,
да те целувам в сянката на мрака,
да те прегръщам в твойта самота
и пак за близостта ти аз да чакам.
А всъщност аз незнам, отиде ли си ти ?
Или ме чакаш още дори и много да боли.
Едно е сигурно, че теб отново, пак те няма,
животът сякаш свършва тук, сега
и пламва в душата ми тъга.
И ето го момента, в който аз изпращам,
последните ти стъпки във нощта.
С треперещи ръце пак прегръщам
изчезващата ти сянка и твоята топлина.
Дали сърцето ми ограби и погуби,
не искам да си тръгваш остани.
Не ме оставяй сам със спомените,
които двата месеца в София ми подари.
Как красиви бяхме в първият ни час,
красиви бяхме и на нашата първа среща,
и как щастлив бях, че съм до теб аз,
че те прегръщам толкова горещо.
Тръгваш си, а огънят в мен пак се разгоря,
опожари душата ми гореща.
Остави само пепел и тъга,
в живота ми да тлеят вечно.
Ако искаше сърцето ми, можеше ***** ти да го вземеш,
просто протегни ти ръцете си аз съм близо до тебе.
Но покривай очите си да избегнеш лъчите,
толкова огън в гърдите ми ще ти вземе очите.
Щом отвориш вратичката, ти подай си сърцето,
ти подай го едничкото аз да го взема с ръцете си,
а когато го взема, туптящо и обляно във кръв
ще те пусна на прага си да ме гледаш с любов.
И тогава в сърцето си ще извая душа,
ще ти дам и сърцето си, ще ти дам и плътта.
Но какво ? Ти остави май сенки да ме плашат в нощта
и забравяш очите ми, а с тях и любовта.
Сега съм там, където ти не си и
ще бъда там, където ти не искаш,
защото всички хубави жени
не струват колкото ти едничката.
Едва ли знаеш за огъня, в който ме изгаряш,
и не знаеш за усните, които в страст горят,
мислите ти с болка как улавям
и думите, които ще горчат.
Пороят ще удави пак и двама ни,
дали отново ще се блъснем в стена ?
И пак ще потече кръвта от дланите,
и ще потънем в самота.
Ще събера в последният ни час
последната любов от нашето минало,
и ще я пазя всеки ден и час.
Ще я пазя в себе си завинаги.
и ще живея с теб и в смъртта,
защото ще се топля със сърцето си.
И ще запазя само любовта,
за да разцъфне като цвете в мечтите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Бъчваров Всички права запазени