На сбогуване
Отчуждихме се лека, полека и се питам аз днес НАКЪДЕ ???
Всеки тръгва по своя пътека с недокоснати за сбогом ръце.
В две различни посоки ще тичаме, всеки своя път сам ще върви,
пак ще тръпнем и пак ще обичаме, по-щастливи ще бъдем, нали…
Ще загърбим годините минали, спомените ще стъпчем с нозе,
ала нещо ще ни жегва винаги щом погледнем наш`то дете.
Ще преглътнем горчилката с вино, ще лекува всеки сам свой`то сърце
ще потърсим нещо по-фино и ще махнем на всичко с ръце.
Трудно беше ни заедно, вярно е!!!Твой`те дни много пъти вгорчих,
но за тебе по-важно да знаеш е, че за грешките всички платих…
Много нощи самотни прекарахме и се радвахме с чужди очи,
Тази страница днеска затворихме!
ВСЕКИ САМ ПО -ЩАСТЛИВ Е НАЛИ !!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Стефанова Всички права запазени
