На сина ми
11.04.96 г
На сина ми І
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Нарекохме те с име Лъчезар,
за мене ти си скъп, небесен дар.
Най-искан, чакан и мечтан,
изстрадан с радост, с любов желан.
Аз искам да си винаги засмян,
от щастие и радост все огрян.
И никога на твоето хубаво лице
тъга и болка да не се чете.
Ех, зная, безвъзвратно времето лети:
ще свършат бързо детските игри.
Ранна младост ще те навести,
след това ще дойдат и мъжките ти дни.
Но в мислите и в моето майчино сърце
ти винаги ще бъдеш мъничкото ми момче,
което ме прегръща с мъничките си ръчички
и гледа ме със сини, палави очички.
Сега си малък, нямаш две години още ти.
Пред теб са всички весели игри.
Главицата ти златна безброй белички ще роди,
бъди ми само здрав и весел, и вярвай в мечти
………………………….
30.05.98 г
На сина ми II
За втори път с дете в утробата си бях,
мечтаех си момиче то да бъде,
ала съдбата друго пожела -
на втори син съм майка аз сега.
Една мечта в друга се промени:
любов голяма в сърцето ми гори.
С Дани най-щастлива съм в света -
двама сина радват майчината ми душа.
Две очи-маслини и усмивка прекрасна
греят сега на едно малко лице.
Устни прекрасни – червена малина,
тепърва „ мамо” ще ми мълвят те.
Има ли радост на света по-голяма -
синовете ми прекрасни да пораснат край мен?!
Молитва към Бога отправям за двама,
да бъдат здрави и щастливи до сетния си ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
