НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ
Посветено на Г-н Йосифов - учител по литература!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Той беше добър и синеок
с чаровна усмивка, висок.
Ходеше с едни и същи дрехи
макар спретнати, но вехти.
Гласът му бе топъл и дълбок
говореше тихо, напевно с ритъм,
интересен ми бе всеки негов урок -
харесвах го - моя класен ръководител!
Преподаваше ни по литература -
четеше ни Йовков, Чехов и Достоевски,
за поезията на Яворов говореше влюбено -
заедно потъвахме в сонетите на Шекспир.
Имаше семейство – жена и три деца,
две момчета близнаци и една дъщеря -
в голямото междучасие се разнесе мълва -
жена му бе избягала при друг,
някакъв предприемач доста богат и прочут.
Беше тръгнала ненадейно просто така,
само с дрехите си на гърба.
Него като, че бе го срам,
бе се превърнал в герой
от евтин булеварден роман.
Но очите му не изгубиха своята светлина -
с учителската заплата отгледа и трите деца.
Той е добър и сега, малко прегърбен,
но пак е висок, в очите със същата синева,
усмихнат и спретнат, с глас топъл дълбок -
отгледал сам своите деца
и на много други показал света.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СКЪПИ УЧИТЕЛИ!!!
моля, не поставяйте оценки на това откровение -:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Тенева Всички права запазени
