На върха на мойта младост

Сега съм на върха на мойта младост и трябва да се радвам и живея, но липсва ми в живота тая сладост, която караше ме нявга да копнея. Пробождат ме очите ти зелени и не любов жадувана,а безразличие откривам зелени ледени искри към мен са устремени и не ръцете ти,а самотата аз милувам. И другия,когото аз обичах далече е сега от мен и спомена,във който аз се вричах отмина ме във топъл ден. Къде си щастие бленувано, любов и нежност липсват ми сега, къде си рамо тъй жадувано, защо отново съм сама в ноща? Сърцето ми разкъсва се неумолимо, лъжи и подлост-до кога? Сълзи напират в мен неудържимо, но спирам ги и вдигам пак глава. Залъгвам себе си и другите с надежди празни и мечти наивни, разбирам,че живота кратък е и искам да го променя завинаги. Едва ли някой,някак подозира, какво е в мен,в душата ми и всеки вечно фантазира си, и рядко вглеждаме се във сърцата ни. Сега съм на върха на мойта младост и ще се радвам,ще живея, ако трябва и до сетната си старост на колене не ще стоя,а ще копнея.