Начало

И пак тече часът, а аз скучая,
ти си долу, чакаш ме, а аз мечатя:
ще сляза, ще се вгледам в твоите очи,
всеки от нас от срам ще мълчи...

Ах, как искам по - смело да се държиш,
като ме видиш, да ме поздравиш,
ръката ми да хванеш и да ме прегърнеш
и устните ми вечно да жадуваш.

Но не! Смутено ний стоим на входа,
думите не чуваме от тез на други хора.
И звънецът бие, аз съм огурчена,
не върви със тебе, аз съм натъжена.

Вечер ме докосваш, милваш, гледаш мило;
сутрин очужден си, сърцето се е скрило
зад пречки - хиляди причини.
Ме ще те имам и след хиляди години...